четвъртък, 21 април 2016 г.

Ива Валентинова: Човек без изкуство е като аквариум без вода



Ива Валентинова вижда изкуството дори в най-малките детайли от живота. Чрез поезията и музиката талантливото момиче е намерило начин да изразява себе си и да отправи посланията си към хората. Ива ще ви покаже как чрез изкуството всеки от нас може да се преоткрие на 27 април, когато ще участва в Литературно четене "С мисъл". Ето какво сподели тя пред "Олеговизъм":

- Разкажи какво те мотивира да се включиш в литературното четене?

-Писането е нещо ново за мен. От две-три години е част от живота ми и ми харесва, защото чрез него изразявам себе си, емоциите си и чувствата. Мисля, че имам какво да покажа и кажа на хората, които са отворени към този вид изкуство. Всеки има своя малък свят, в който живее. Моят свят е поезията, или по-скоро драсканиците в тетрадката (но точно тези драсканици са великото и истинското). Просто реших да се включа, макар и доста притеснена.

- Представи накратко творчеството си.

- Творчеството ми накратко изглежда така: море, небе, звезди и неизказани чувства. Капка тъга, малко щастие и много любов. Просто аз.

- Казваш, че цялата любов на света е в детското. Дете ли си по душа, или си дете попринцип?

- Дете съм и по двете - и по душа, и по принцип. Обичам да мисля като дете, обичам да се смея като дете и обичам да се чувствам като дете, защото най-истинската и чиста форма на любов е детската. Не виждам нищо по-хубаво от това човек да живее живота си бавно и усмихнато. Имаш цял живот, защо да не го изживееш с онази детска мечта, която повечето от порасналите забравят?

- Има ли място за изкуство в света на възрастните или всички автори си оставаме непораснали деца?

- Място за изкуство има НАВСЯКЪДЕ. Изкуството е във всичко, дори в минаващия човек, който се кара по телефона. Все пак човек без изкуство е като аквариум за рибки без вода - в него не може да има живот. Животът е изкуство. Мисленето е изкуство. Всичко. 

- Какво ти носи вдъхновение, за да твориш? Откъде идва музата?



- Музата... ами тя идва най-вече от природата, от морето най-вече, защото го обожавам. Обожавам синьото, защото ми дава спокойствие. Също така музиката, която слушам, случайните разговори между двама непознати в тролея или някое куче, което ми е помахало с опашка. Муза има навсякъде и във всичко, стига да я потърсиш (макар че в повечето случаи тя намира теб).

- С Цвети имате написани няколко авторски песни. Разкажи малко и за музиката, която носиш в теб?

- Цвети е музикален гений и с нея е повече от прекрасно да се пее и твори. Написали сме около 15 песни, но само една от тях е записана в студио. Казва се Message In A Bottle и носи много ценно и лично послание. С нея сме като сестри и се вдъхновяваме взаимно. Никога не съм се занимавала професионално с музика, макар че винаги ми е привличала. По-скоро ми е хоби, а да запиша авторска песен в студио е повече от сбъдната мечта. В момента не се занимавам с музика, защото не вярвам толкова в пеенето си и в "таланта" на музикант. Обичам да рисувам и оцветявам, докато слушам музика. Това е.

- Има немалко млади творци във всякакви изкуства. Смяташ ли, че творците сме тези, които пробуждаме обществото и го изваждаме от сивотата?

- Определено. Творецът е като Бог. Създава единствени по себе си неща, но дали другите ще имат очите да го видят и да повярват в него, това зависи само от тях. Изкуството е начин да избягаш от сивото ежедневие и да се събудиш като нов човек. 

- Какво послание ще отправиш към всички желаещи да посетят литературното четене на 27 април?

- Ще им кажа просто да вярват в себе си и да създават изкуство. Защото не само България се нуждае от повече такива хора, а целият свят. Представете си, че сте в Космоса, виждате Земята, тъжна и сива, по-малко синьо, по-малко зелено, което е доста жалко. Е, ако хората бъдат по-усмихнати и вярват в мира, вярват в свободата на другите, в личността и красивото, Земята ще е около 500 милиона пъти по-благодарна. Защото в наглостта си, човек си въобразява, че има власт над природата, а не точно обратното. Все пак... ние сме само едно ръкостискане с природата във фабриката на времето. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар