четвъртък, 26 май 2016 г.

За байганьовщината


Повече от век след написването си, "Бай Ганьо" продължава да е все така актуален и днес. Балканският му манталитет на меркантилност, използвачество, нагаждачество и висша цел изгода може да се припознае в една част от съвременното българско общество. Там, където идеалите, културата, търсенето на възвишеното са само празни слова.

Героят на Алеко Константинов е поучителен образ, който би трябвало да ни послужи като пример какви НЕ бива да бъдем, а не като наръчник за поведение на българина, описващ неговите ценности и традиционни нрави. От края на XIX в. досега обаче явлението "байганьовщина" набира нови и нови сили във всяко едно поколение и прониква в неговите представи за света като нещо напълно нормално.

Ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй и дава своя отпечатък и на политика, и на медии, и на печат".
Нима в съвременна България не наблюдаваме абсолютно същото? Всеки обръща внимание основно на съвременните Бай Ганьовци, които стават известни на широката общественост благодарение на своята глупост, ограниченост и постоянна демонстрация на традиционен байганьовски манталитет. Правилно е казал Ботев, че "глупецът вредом всеки почита". И макар "Бай Ганьо" да е написан след смъртта на Ботев, байганьовщината съществува отпреди това и е вкоренена в националното ни самосъзнание.

Главното следствие от нея е нарастващият материализъм. Както Алековият герой гледа на стремежите и идеалите като на "вятър работа" и "бошлаф", така и българинът на XXI в. търси "келепира в тия работи". По този начин загърбваме мечтите си, за да си намерим уютно местенце, на което да получаваме своята изгода под формата на материални блага. 



Още от следосвобожденската епоха успехът до голяма степен се измерва във финансовото благополучие. Намираме пример за това в цикъла на Алеко Константинов "Разни хора, разни идеали", както и в творчеството на Вазов, Но докато народът е манипулиран и подлъгван с обещана лесна изгода, "ветрогоните" почти нямат шанс да бъдат оценени в едно такова общество.

Именно заради царящото търсене на изгода се губи и собственото мнение, променящо се в зависимост от ситуацията. Подкрепят се тези, които са на власт, но само до момента, в който те са силните на деня. Политическите решения не се поставят под най-малко съмнение, а се приемат безмълвно.  

 Взема се решение да се съобразяват с времето и с обстоятелствата, па и с келепира, ако е "рекъл господ". За Русия "ще пущаме по едно: нашата освободителка, братския руски народ, да живей Царя Освободителя (бог да го прости), ама инак, като видим зор, ще си караме пак старата 3адунайская губерния". 
В наши дни дори депутатите като че ли често постъпват по байганьовски и  остават безгласни букви заради изгодата. Преминават от една партия в друга, само и само да бъдат избрани отново и да запазят местата си. А това какви идеи и ценности се защитават, остава без значение. Такива народни представители се стремят единствено към келепира и напълно оправдават "Бай Ганьо депутат". 


Да, всички виждаме тези очевАдни недостатъци. Но, както добре знаем, надеждата умира последна! Все пак в образа на Бай Ганьо можем да открием и положителна искрица. Защото героят се бори с трудностите, които среща в Европа, той влага сили за постигането на своите цели - търговията, а по-късно и влизането в политиката. Дори Алеко оправдава своя герой:

„Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила.."
При една положителна промяна всеки българин би могъл да избяга от байганьовския манталитет. Но този "морален импулс" трябва да дойде самите нас и от това да се замислим над света, в който живеем. Безспорно, ще отнеме време да заличим изцяло тези недостатъци, може би дори не напълно, но трябва да дойде и този ден, в който вече да не сме "европейци, ама все не дотам!".


Дэнис Олегов





Няма коментари:

Публикуване на коментар