неделя, 29 май 2016 г.

Лабиринт към себе си


Преди няколко дни моя приятелка ми сподели, че взима участие в „Театър на сетивата”, което за мен е нещо много ново и някак непознато. Сметнах, че за всички вас ще бъде интересно какво точно представлява тазгодишния „CREATORIUM – Лабиринт в лабиринта”, затова реших да попитам и да ни разкаже лично Виктория Иванова, специално за "Олеговизъм".

- Как откри Tеатъра на сетивата и как той откри теб?

- Моя приятелка участва в организацията на тазгодишния „CREATORIUM – Лабиринт в лабиринта” и ме покани да премина през него. Без да знам какво да очаквам отидох и така се „сблъсках” със самата мен. Вървейки по коридорите му, преоткриваш себе си. Всеки изживява нещо свое и той е главният герой! 

По-нататък се оказа, че от театъра имат нужда от хора, които да се включат. Първоначално мислех, че моята помощ ще бъде само за един уикенд като планирано бе да отговарям за гардероба, а по-късно започнах и да замествам актьори от спектакъла. В тези два дни се случи първата ми изненада в „Лабиринта”, която ме мотивира да продължавам участието си през следващите месеци. Представленията тогава бяха благотворителни, събота – за хора с увреден слух, а през неделя – за такива с увредено зрение.  Да видиш реакциите на хора лишени от едно сетиво, но въпреки това изпълнени с живот и желание за преоткриване, е наистина силна емоция и незабравима среща! Тези хора излизаха променени от „Лабиринта”. Едни просто останали без думи, други с насълзени очи, а трети – разтреперени от радост и вилнение за това, което им се е случило!

- Разкажи малко повече за самия спектакъл.

- Това е театър, в който човек сам определя какво ще се случи, оставайки със себе си. В него изгубваш представа за времето, откъсваш се от всичко „реално” и „рационално”, като в основата е сетивната провокация - слухова, осезателна, чрез обоняние и т.н.
 Все по-често в ежедневието забравяме да бъдем истински, не оставяме насаме със себе си и мислите си. Идеята е да се откъснем за момент от материалния свят, да му обърнем гръб, и да застанем с лице към Непознатото.

- Казваш, че хората успяват да преоткриват. Ти успяваш ли да преоткриваш себе си там? 

- Преоткривам се всеки ден. Най-вече благодарение на хората, до които успявам да се докосна. Всеки, който преживява „Театъра на сетивата” оставя частичка от себе си по пътя към себеопознаването, но и в мен, която съм само един от много персонажи в „Лабиринта”. 

- Търсят ли хората такъв тип театър, в който да не са само публика, а и участници? 

- Идват различни хора - такива, които са достатъчно съзряли и преживяват това, което им се случва, но и такива още неможещи да се откъснат от материалния свят и да се вслушат в себе си.
 „Лабиринтът” е нещо уникално. Ако му позволиш да те води и му се довериш, излизайки ще си разбрал поне малко повече за света и теб като част от него. Смятам, че има нужда от този тип театър и хората започват да се интересуват все повече.

- Това ли е първата ти изява на сцената? 

- Да. Това е първата ми мъничка изява, свързана по някакъв начин с театъра.

- Добре, а ако можеш да избираш, каква би била ролята, която да изиграеш и защо?

- Не съм мислела, че мога да играя. Благодарение на „Лабиринта” осъзнах, че имам желание да съм част от актьорите. Преди това смятах, че мога да се занимавам само със сценография. 
Мисля, че за мен най-трудно би било да играя дете. Завръщането към най-истинското начало на живота, когато съзнанието е чисто, смятам е най-трудно да бъде пресъздадето, защото изследването е дълбоко.

- Ако животът е сцена, каква би била тя? 

- Сцена на сблъсъка с непредвидимите обстоятелства, непрекъснати „прераждания” и вечни търсения.

- Сега е моментът да кажеш къде и кога можем да посетим „CREATORIUM – Лабиринт в лабиринта”?
- Последни спектакли ще има на 2, 7, 9, 16 и 18 юни в НДК, като билети се получават чрез предварително записване. Елате и Бъдете!


Повече за събитието и за това как да се запишете, може да разберете тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар