петък, 8 юли 2016 г.

Иван Русланов: Нека споделим един празник на младото слово



Познавам Иван Русланов от около година и половина, като през това време той не спира да ме изумява - първо със сборника си с разкази "Искри човечност", а след това и с романа "Среднощни светлини". За мен е изключителна чест, че Иван прие поканата на "Отвъд кориците" да участва в Лятното с/мислено четене на 21 юли и да бъде специален гост на събитието. Разговаряме с него за предстоящото събитие и за успеха на последната му книга "Среднощни светлини":


- Как реши да се включиш в лятното с/мислено четене? 

След като получих поканата, не съм се замислял дори и за секунда, приех. Много обичам събития, които обединяват любовта към писането. В тях винаги има много цветове, много настроение, много интересни хора. Присъствал съм и на някои от срещите на клуба и съм останал с прекрасни впечатления. За мен е и голямо признание, че съм поканен като главния гост на събитието. Висока оценка, която ще се опитам да защитя и в деня на срещата.

- Тази година издаде последния си роман "Среднощни светлини". С какво той е по-специален от предишните ти две книги? 

„Среднощни светлини“ е една история, която, може би, няма да преживея втори път. Сюжетът дойде много леко, не съм имал проблеми при написването, напротив, не можех да се махна от компютъра, докато не написах и последния ред от романа. Дали има определена причина, поради която е по-специален от всички останали? Всички си имаме моменти, които няма да се повторят. Истината е, че аз бях много щастлив, докато пишех романа. Това е най-важното.

- "Среднощни светлини" е сред 50-те най-продавани български заглавия. Очакваше ли такъв успех? 

Много ми се искаше историята на Анна и Дамян да достигне до читателите. Да ме срещне с много нови приятели, да ми покаже, че това, което правя има някакъв смисъл за някого.  Доволен съм от това, което постигна романа. Има още какво да се желае, разбира се, но, вярвам, с подкрепата на хората „Среднощни светлини” ще си заслужи дългият и щастлив живот, за който го създадох. В историята сблъсках два свята – себераздаващия се свят на изкуството и вманиачения във властта свят на политиката. Смятам, че темата беше достатъчно актуална, за да привлече хората на своя страна.

- Кое от посланията в книгата е най-близо до теб самия?

Истината е, че се опитах да създам една класическа история. Учех се от големите романи като „Джейн Еър” на Шарлот Бронте, „Дамата с камелиите” на Александър Дюма – син, романите на Ерих Мария Ремарк. В тези книги има универсални послания, срещат те с личности, които водят всеки ден своята борба за оцеляване в жестоките окопи на този свят. Аз исках да разкажа една такава история. А посланията? Надявам се, че всеки читател ще види нещо различно за себе си. Ще оцени онази част от романа, която е най-близка до него и ще научи нещо. Или ще се припознае в някой от героите.  


- Да очакваме ли на 21 юли откъси от предните ти две книги "Черният ангел" и "Искри човечност"? 

Аз самият все още се чудя какво да избера за събитието. Обещавам да бъде интересно.

- Наскоро беше жури в конкурса "Пурпурно перо". Какво е усещането да се докоснеш до творчеството на младите? 

Да бъдеш жури е голяма отговорност. Но и привилегия. Защото четеш текстовете на много талантливи хора. На младежи, които след известно време ще се превърнат в достойни личности. Благодаря за възможността на Ротаракт клуб София - „Витоша”. Не попаднах дори и на един слаб текст. Всички бяха много зрели, много смислени. Широката общественост си мисли, че младите хора живеят без желание да постигнат нещо смислено от живота си. Но аз всеки ден виждам с колко много любов различни младежи искат да построят нещо красиво. Виждам и всички онези, по-великите, по-възрастните, които трябва да ги подкрепят. Вместо това те се опитват да им пречат, правят се, че не забелязват старанието им. Боли ме, но ще се боря до последно. България няма винаги да бъде в ръцете на посредствените.

- Ти сам си печелил конкурси за млади автори. Коя е наградата, с която най-много се гордееш?

Гордея се с всичките си награди. Всяка от тях ме е карала да се чувствам горд от постигнатото. Да продължавам да пиша въпреки безразличието, въпреки присмеха, въпреки унизителните думи, въпреки високомерните погледи. Те ми показаха, че дори и в България има хора, които ще дадат шанс на един мечтател. А той обеща на тези хора, че никога няма да се предаде.

- Как съчетаваш писането с работата си в радиото? Свързана ли е любовта към журналистиката с любовта към литературата?

Журналистиката никога не е пречела на писането ми. Много ми помага дори. Срещам се с интересни истории, вдъхновявам се за някои текстове. Истината е, че започнах да уча журналистика точно заради това – исках да развия писането си. Смятам, че изпълних мисията си. Работата ми в радиото ме учи на различни неща всеки ден. Аз съм в екип с големи професионалисти и достойни хора. И това е голям късмет.

- Какво послание ще отправиш към всички, желаещи да посетят лятното с/мислено четене?

Приятели, надявам се, че ще бъдем заедно в разгара на лятото. Нека споделим този красив празник на младото слово.

Няма коментари:

Публикуване на коментар