понеделник, 11 юли 2016 г.

Тео Буковски: Смисълът е това зрънце идея, което остава в нас


Лекар по професия, писател по душа. Тези две на пръв поглед несъвместими неща идеално се допълват при Тео Буковски. Автор на романите "Убийства 4D" и ""4.50 Часът на кошмара" и член на клуба на фантастите "Истории от някога", Тео ще участва в Лятното С/мислено четене на "Отвъд кориците" на 21 юли. Разговарям с него както за предстоящото четене, така и за премиерата на сборника "Детство", в който Тео участва със свой разказ.


- Как реши да се включиш в лятното с/мислено четене? 

Преди всичко искам да поздравя организаторите за чудесната идея да съберат на лятна среща млади хора, които обичат да четат и пишат. Често вдъхновението да сътвориш нещо ново се ражда именно след такива срещи. Умението да пишеш е и умение да представиш по подходящ начин идеите си пред четящите хора. Разбира се, конкретният повод е и участието на писателя Иван Русланов, който освен талантлив творец е и прекрасен приятел.

- Тази сряда е премиерата на сборника "Детство" с твое участие. Разкажи за този проект.

Идеята за сборника е на Доротея Луканова. Преди година тя решава да събере на едно място спомените на различни по занимание и стил хора, но обединени в любовта си към детството. С Доротея се запознах малко преди Коледа на една от редовните сбирки на фантастите. Когато тя ме провокира да споделя под формата на разказ най-скъпия си детски спомен, аз наистина се притесних. Ама аз пиша криминални романи, какъв детски спомен! Не съм и очаквал, че само след седмица ще държа в ръцете си историята, в която досега съм вложил най-много лична емоция и нежност. И ето, че сборникът „Детство” е вече отпечатан. Той включва спомените на 34-ма завинаги останали в мислите си деца – артисти, писатели, сценаристи, преводачи... Представянето ще е на 13.07. от 18.30 в книжарница „Хеликон-България”, а всички събрани средства ще бъдат дарени на Клиниката по ендокринология към Специализирана болница за активно лечение на детски болести, гр. София.

- Как успя да издадеш двата си романа, и то в една година?

Това, че двата ми романа от поредицата „Измерения на страха” -  „Убийства 4D” и „4.50 Часът на кошмара” излязоха в една и съща година е чисто съвпадение. Преди да излязат по едната от книгите бях работил повече от 20 години. Аз смятам, че създаването на една стойностна книга изисква доста работа от автора. Понякога идеята за нова история ти хрумва внезапно, но времето за създаването на цял един роман е много по-продължително и често се налага дълго обмисляне на сюжета, допълнителни проучвания и няколко редакции. Особено в криминалния роман и съвременния психологически трилър всеки детайл трябва да бъде изпипан до съвършенство, за да заинтригува читателя от една страна, но от друга да не прозвучи фалшиво и нереалистично.

- Опиши творчеството си с няколко думи.

Старая се в това, което пиша, винаги да има загадка и смисъл. Загадката събужда интереса на четящия, постепенното й разкриване го води по-леко през страниците на книгата, но главното в една споделена и написана история е смисълът – това зрънце идея, което остава в мозъка ни и което можем да приемем или не, може да ни усмихне или разплаче, но главното е по някакъв начин словото да ни е въздействало. Това за мен е истинската мисия на литературата – съчетание между психологически анализ и художествено развлечение. Затова и романите ми не са чисто криминални, както и разказите ми – чиста фантастика или хорър.

- Какво е най-трудното за един съвременен автор?

Няма трудно!  Щом си решил да пишеш, значи си приел, че ще трябва да отстояваш позиции, да търпиш иронични погледи и да продължаваш да твориш, въпреки че с години може никой да не те забележи. Но най-важното е, когато си направил първата успешна крачка, да се обърнеш назад и да подадеш ръка на тези, които са след теб. Убеден съм, че пишещите трябва да се подкрепяме, а не да се разделяме по талантливост и да се степенуваме по гениалност.

- Работиш като лекар. Как се съчетава писането с медицината?

По принцип е идеалното съчетание. Великият английски драматург и белетрист Съмърсет Моъм е казал, че не можеш да станеш добър писател, ако преди това не си завършил медицина. Аз скромно бих добавил – и ако след това не си практикувал медицина. Срещата с болния човек кара лекаря да усъвършенства наблюдателността си, да включи в краткото време на прегледа не само очите си, но и всичките си сетива. А това е безценно за един пишещ човек. В ежедневната си практика лекарят се среща с най-ярките емоции – от най-великия възтрог, съпътстващ раждането, до тихата скръб  и вцепенение при внезапна смърт. А знаете ли, какво е да ви погледнат очи пълни с отчаяние? И да трябва да помогнеш!


- Твоите пациенти твои читатели ли са? 

Дълго време пациентите ми не знаеха за моите занимания с писане. Още повече, че в ежедневието моята фамилия е различна. Но в един момент започнаха публичните ми изяви, представянията на книги и някои от тях проявиха интерес към романите ми. Въпреки това се старая в лекарския ми кабинет да говорим за всичко друго, но не и за книгите ми. Може и да греша, но искам д-р Иванов и Тео Буковски да бъдат две отделни състояния, всяка разполагаща се в своя си ареал на обитание.

- Пишеш ли в момента? Над какво работиш?

Моето мнение е, че който един път е прописал, трудно ще спре. Разбира се, всеки пише с различна интензивност, на някого му трябва повече емоция, на друг – единение, но страстта към споделянето остава. През последната година написах няколко разказа, някои от тях видяха публикация на хартия в различни антологии, участвам в почти всички събирания на фантастите от „Истории от някога” и... Не ми се иска да завърша изречението, преди това, за което говоря да е влязло в печатница. Ще кажа само, че „третото измерение на страха” предстои и този път то ще е още по-изненадващо.

- Какво послание ще отправиш към всички, желаещи да посетят лятното с/мислено четене?

Приятели, четенето наистина е съвършено удоволствие. Споделянето на прочетеното и написано е прекрасна емоция. Така че лятото е най-подходящото време за футбол, олимпиада и...  едно с/мислено четене. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар