събота, 8 октомври 2016 г.

Пешо от "Битови писаници": Ежедневието показва истинското в нас


В съвременната българска литература има толкова много автори - сам не мога да ги изброя. Моят събеседник, когото ще ви представя, отговаря точно на тези думи - съвременен и модерен. Твърди, че е експериментален, но вдъхновен от високата литература и вече около година пише в страницата си "Битови писаници". За себе си казва, че е просто Пешо. Представям ви го, такъв, какъвто е - битов.

- Пешо, разкажи защо наричаш писането си битово?

- Хората обичат битовото, т.е. това, което е близо до тях и е написано така, че и леля Гинка да го разбере. Целя всеки обикновен човек да бъде докоснат от моето творчество. Затова стилът ми е простичък, и достатъчно модерен, за да бъде лесно възприет.

- Спомняш ли си как започна творческата ти история?

- Лежахме си с една муза в леглото и поезията сама дойде от душевните пориви, които изживяхме. Тя ме попита: "Скъпи, за какво си мислиш?", и тогава й казах първите думи, дошли ми в главата. Така се роди това прекарасно стихотворение:

"Аз.
Ти.
Нощ.
Скъсана гумичка.
Нялях си уиски.
Изпуших цигара.
На сутринта
ти поднесох 
кафе
и чакам своя
подарък след
9 месеца."

Оказа се, че няма да ме дари с най-голямото щастие, но това преживяване даде тласък на поетичното в мен. Любовта е тази сила, което ме кара да творя.

- Кои са тези всекидневни проблеми, които описваш и с които се сблъскваме всеки ден?

- При мен има по малко разочарование от това, че не ми е приготвила закуска, че не ми достигат пари за да си купя уиски и цигарите поскъпват. Битът не е нещо елементарно и принизено, то ни показва най-истински. Никаква висша романтика не може да докосне повече от простичкото. 

- Това ли е целта на изкуството - да е достъпно?

- Разбира се. Хората трябва да разбират това, което им се казва. От много мислене се стига до грешни изводи. Затова съм прям в поезията си. Казвам всичко, както го мисля и всеки ще знае истината, без да трябва часове да разсъждава и да търси анализи. Възвишеното изкуство е хубаво нещо, но масите няма да се задълбочават доколкова. Затова ако Мохамед не отиде при планината, нека планината отиде при Мохамед.

- Разкажи ни за последната ти творба, която беше съвместна с един млад автор.

- С талантливия Янко Михов написахме "Допиваш любов". Чета Янко отдавна и се учудвам, че такъв диамант е толкова слабо популярен. Но със своя потенциал ще стигне далеч. Нужно е само да бъде забелязан. Препоръчвам ви да го прочетете!

- Написал си, че те вдъхновява високата литература. Кои са любимите ти автори?

- Единственият и неповторим Чарлс Буковски. Прекланям се пред таланта на този гений. В момента в българската литература има трима титани - Августин Господинов, Константин Трендафилов и Росен Карамфилов. Такива хора са бъдещето на нашата страна и вярвам, че занапред ще имат още много последователи и читатели!

- Вярно ли е, че се готвиш да издадеш книга?

- Не знам дали ще се сготвя, но книга ще има. Аз съм много бърз в писането - мога да създам стихотворение за минути. Разбира се, трябва да отчетем влиянието на пазара, така че ще се старая творбите ми да са колкото се може по-продаваеми. За да съм добър, трябва да се изхранвам от таланта си.

- За какво мечтаеш?

- Джакузи с музи. Това прозвуча малко старовремски, но мечтите ми са свързни с красиви жени, хубаво уиски и кълбета цигарен дим. Животът трябва да бъде удоволствие.

- Какво ще пожелаеш на читателите на "Олеговизъм"?

- Да се вглеждат в детайлите и да осъзнаят, че битът не е толкова сив, той е шарен. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар