четвъртък, 13 октомври 2016 г.

За свободата и нейните граници



"Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. " - Конституция на република България

Всички хора са свободни. Оказва се обаче, че някои хора имат по-големи свободи от други. Фактори като политическата принадлежност и общественото положение влияят върху това какви правомощия има човек. Не е правилно да се залъгваме, че един депутат е толкова равен пред закона, колкото и един пенсионер.
Границата на свободата, установена от конституцията (а именно да не се нарушава закона) се прескача от човек, когато той получи власт. Облагите от обществената позиция главозамайват, дори депутатът да е влязъл в политиката с чисти помисли. Той започва да се чувства по-висш от останалите и да не зачита гласа на народа. От този момент нататък "народният представител" не работи в полза на гражданите, а в полза на себе си. 

Тъй като властта е тази, която приема и променя закони, то законът става техен параван. Депутатите изменят системата в своя полза, за да могат да трупат блага, да развиват своя бизнес, да стават още по-богати, независимо доколко имат право на това. Всички пречки към безнаказаността отпадат, общественото мнение се манипулира под влиянието на медиите дори опозицията е контролирана, за да се създава фалшив плурализъм. 

И докато обикновеният човек бива санкциониран дори за най-малкото провинение, то управляващи могат да прегазват деца с джиповете си, да блудстват с малолетни, да перат пари чрез обръчи от фирми, да съкращават бюджета на страната до "постна пица", докато си тъпчат джобовете.  

В една утопична страна, ако депутатите отговаряха пред закона и нямаха имунитет, те нямаше да прекрачват правомощията си. Лошото е, че това няма как да стане, тъй като не е в интересите нито на съдебната система, нито на управляващите. Точно обратното. Колкото по-безнаказано действат те, толкова по-лесно ще постигнат личните си цели.

Оказва се, че свободата има различни граници за всички. Някои работят, за да оцелеят, други не си мърдат и малкия пръст, защото са материално осигурени, трети се стараят да спазват законите, четвърти ги променят в своя полза. Хората никога няма да бъдат напълно равни. Затова и всеки може да определи границите на своята свобода.

Няма коментари:

Публикуване на коментар