четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Албена и Полина: Пролетта е нашето ново начало



Късната есен се превърна в първа пролет за две млади поетеси, които създадоха първия си творчески проект - страницата "Когато напролет". Албена Симеонова и Полина Бухова споделят емоциите, изразени на белия лист и вече имат първите си верни читатели. Ето какво споделиха Албена и Полина за своето творчество и общата си страница пред "Олеговизъм".

- Как се роди идеята за страницата ви "Когато напролет"?

Албена: Имахме идея да направим обща страница, тъй като и двете пишем поезия. В момента, в който дойде време да я наименуваме, осъзнахме, че нямаме име. Поли отвори една книга, аз и казах страница, тя прочтете първото изречение и така се случи. Мисля, че е една от най-хубавите ни импровизации. 

Полина: С Албена бяхме на литературно четене на Августин Господинов и още двама автори, изпихме по чаша вино и Албена си представи нас двете на "сцената". Предложи да направим страница и аз веднага се съгласих. Взех една книга, Албена ми каза страница, аз отворих и първото нещо, което видях, беше "когато напролет"

- Защо точно пролет? Какво свързвате с този сезон?

А: Пролетта ми напоня за аромата на люляците, греещото слънце, навява ми радост. Все едно през този сезон животът се ражда отново и ние, хората си даваме още един шанс.

П: Пролетта се свързва с ново начало като нашето, а и пролетта е един от най-красивите сезони, поне за мен. "Когато" лично аз свързвам с нещо, случило се някога - когато се влюбих, когато плаках, когато направих избор, такива неща, които ни вдъхновяват да пишем.

- Откъде извира вдъхновението да творите?

А: Лично според мен, колкото по-чувствителен човек си, толкова повече може да напишеш, да се ровиш вътре в себе си и да превърнеш чувствата си в думи. И колкото повече любовни разочарования, толкова повече стихове! Може да звучи тъжно, но е истина.

П: Вдъхновението извира от душата. Вдъхновявали са ме други поети, вдъхновявали са ме песни или сълзи. Когато се чувстваш добре с химикалка в ръка, много и малки неща те вдъхновяват.

- Какви емоции и послания целите да предадете на читателите?

А: Искам да докоснем и други хора. Искам да разчувстваме хората и да ги накараме да се замислят за любовта и нещата от живота.

П: Аз се надявам читателите да изпитат онова мълчание, дето аз изпитвам, когато прочета нещо хубаво.



- Планирате ли заедно да напишете нещо? Вече сте публикували няколко свои творби.

А: Честно казано, преди време сме се шегували как съвместно ще напишем стихосбирка, но никога не сме говорили  сериозно за това. Може би е време да помислим...

П: Ами да, защо не. Попринцип плановете са за обща стихосбирка, но това е в бъдещето.

- Имате ли вече изяви - участвате ли в четения, конкурси?

А: Досега не сме имали нищо по-сериозно. Единствените хора, на които съм чела творбите си, са класа ми и приятелите. Но се надявам това да се промени.

П: Изяви все още нямаме, но силно се надявам да се случи.

- Цени ли се поезията в нашата страна - или остава някъде по рафтовете?

А: Имам положително мнение, много хора в последно време правят блогове, страници, публикуват стихосбирки, което е още по-обнадеждаващо. Естествено зависи какъв човек си и какво те интересува, но се надявам в следващите няколко години да се засили интересът към четенето и изкуството като цяло.

П: Смятам, че поезията се цени. Тя достига до хората, винаги го е правила и винаги ще го прави. Силно вярвам, че тя няма да остане по рафтовете, защото виждам как млади хора като нас изявяват желание да пишат.

- Всички питат дали българинът чете. Аз ще попитем какво четете.

А: Чета разнообразна литература от всякакви автори, но предпочитам реалистичните и пътешественическите творби. Любими чуждесранни автори са ми Селинджър, Надар Думбадзе, а от българските - Никола Статков, Дамян Дамянов и Деян Енев.

П: Ами тази година съм се фокусирала върху произведенията за матура и техните анализи. Попринцип каквото ми хване окото, но интересното при мен е, че ако някоя книга не ме грабне в началото, просто никога няма да я дочета.

- Какво мечтаете да ви донесе бъдещето?

А: В бъдещето си виждам пъстрота, разноообразие, пътувания, Относно поезията надявам се да издам (издадем) стихосбирка и още други книги.

П: Мечтая бъдещето да ми донесе щастие. Искам да развия себе си, да взема правилни решения за живота си. Ако поезията се развие - чудесно! Ако ли пък не, ще си знам, че си имам 100 лайка на страницата. Ако достигна дори само до един от тия сто, значи има смисъл.

- Пожелайте нещо на читателите (и почитателите) :)

А: Пожелавам да изразяват чувставата си и всико, което се таи в душите им чрез изкуство. Да пеят, да танцуват,да рисуват, пишат. Живейте в хармония със себе си и заобикалящия ви свят.

П: Четете и творете! Таланта не е от значение, правете го за себе си! Усмихвайте се и бъдете добри! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар