събота, 24 декември 2016 г.

Празник?


Рядко споделям своя проза. Не ми се случва често да се реша да публикувам свой кратък разказ или импресия. Но ми се иска в празничните дни всеки от нас да се замисли за най-важното, което има в своя живот. Надявам се, че следващата кратка история съдържа отговорът. Весели празници!


 Майк се завърна у дома. Най-накрая прекрачи прага на старата дядова къща. Не беше идвал тук почти отдавна, а и нищо не го беше връщало в това забравено от географията място. Все пак той беше успешен бизнесмен. Какво да търси тук, на село, където нямаше дори интернет, какво остава за перспективи и работни места? Но някога беше различно.
 Преди две десетилетия Майк беше Михаил, а цялото семейство се събираше в старата къща около богатата трапеза. Баба омесваше чудна пита – истински домашен хляб, нищо общо с гумата от магазина. Винаги слагаше късмети и правеше така, че паричката да се падне у Михаил. 
- Роден си с късмет, ето че през новата година ще имаш пари – казваше му винаги тя.
 Дядо разказваше своите истории от едно време, когато от едно малко село е тръгнал към града с торбичка с хляб и сирене и как е обикалял по широкия свят благодарение на факта, че е успял да стане личност. Той беше личният пример на Майк. Малкото момче мечтаеше да стане като дядо си и да бъде както успешен, така и умерен във всичко. 
 Наистина специален празник. А и само на тази дата татко си идваше от дългите командировки в чужбина. Той винаги носеше подаръци от различни страни и Михаил ги разглеждаше дълги часове, докато слушаше истории за това какъв е живота по света. Цялото семейство беше заедно, забравяше всички битови кавги и сядаше на една маса, за да сподели светлия празник. А това беше по-важно от всевъзможните подаръци и играчки. 
 - Тръгваме ли?
 Бай Ставри, съседът, чакаше на вратата. Старецът беше дългогодишен приятел на семейството и посрещна Майк, когато последният се прибра в родното си село. Всяка година Ставри посрещаше порасналия Михаил и го отвеждаше до старата къща.
- Хайде. Нищо не ме задържа вече тук.
 Отиваха на гробищата. Само там Майк отново щеше да се събере с цялото си семейство. Да поговори мислено с тях, да се похвали колко е успял в живота и да се надява, че не ги е разочаровал с нищо. Празникът за него не беше празник, а просто свят ден, в който да си спомни какво е наистина важното в живота.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар