четвъртък, 5 януари 2017 г.

Дилян Георгиев: Трябва да надграждаме това, което правим


Студентът по софтуерно инженерство Дилян Георгиев е един от най-активните участници в ежемесечните литературни четения в бар Sterling. Дилян публикува своите произведения в интернет пространството от две години, засягайки различни теми - сериозни и не чак толкова. На 23 януари младият автор ще бъде част от събитието "2 години "Отвъд кориците" в Столична библиотека. Ето какво сподели Дилян пред радио "Гама"


- Разкажи как реши да се включиш в литературното четене на „Отвъд кориците“ на 23 януари.

Първо, познавам теб (смее се). Второ, като поет искам да се изявявам на такива събития и смятам, че това мероприятие е идеално за такъв тип представяне на моите творби.

- Какъв е твоят творчески стил?

Попринцип пиша така, както ме хване музата, не спазвам строг, конкретен стил. Старая се всичко да структурирано като рима, като текст. Понякога се случва и някакъв хаос, който придобива форма. Доста нестандартен, бих казал.

- Спомняш ли си твоите първи публикации в интернет?

Беше много страшно, защото фейсбук напомня стари публикации и като ги гледам, ми иде да се върна назад във времето и да се фрасна. Беше много странно, защото за пръв път публикувах такива неща и не знаех как ще реагират хората. Получих добри отзиви. От моя гледна точка сега, не са кой знае какво. Може би защото е изминало доста време, доста неща съм преживял.

- Би ли подложил на редакция своите стари творби?

Оо, да! Хубавото е, че съм подхванал някаква прекрасна тема и съм я опозорил тотално в стих, който не ми звучи приятно. Нямам толкова време, но наистина бих редактирал и добавял, бих показал повече експресивност. Определено бих.

- Ти пишеш основно в класически стих, но сега това се води демоде. Как би коментирал?

Няма нищо по-хубаво от класиката. Аз следя различни автори, които пишат модерна литература и трябва да призная, че ми е доста странна. Не мога да я анализирам толкова коректно, може би защото съм малко предубеден. Все едно някой е написал обикновен текст и е слагал ентър на случайни места, за да се получи някакво стихоплетство. Пак има идея, но няма ритъм, а аз искам да има ритъм. Дори в стихотворения без рими се старая да вложа ритъм, усещане за ритмичност, което да накара да прочетеш повече. В танца не можеш да направиш само една стъпка, правиш втора и трета. Същото е и с четенето – трябва да има ритъм и последователност, за да се чете по-лесно. Това в модерната литература на много малко места се вижда.

- Какви са трудностите пред един млад автор?

Зависи каква е целта на младия автор. Ако целта е да пише, най-голямата трудност е да намери вдъхновение. Светът за мен преди време беше сив и скучен и пишех на тази тема и в същия момент се изчерпвам. Не можеш да твориш за една и съща тема, трябва да търсиш, да експериментираш дори.Ако целта е да се реализира като такъв, да се наложи в средите, проблемите са чисто икономически и взаимодействие с хора. По-голяма трудност е някой да реши да ти публикува нещата, комуникацията с издателствата, това връзкарско отношение, шуробаджанащината, да трябва някой да те интегрира. Ако си сам, не можеш да постигнеш много. Идеята на взаимовръзките е намирането на нови хора, с които да обмениш опит и които да те въведат в тази среда. 

- Всички пишат за любов. Любовта изтъркана ли е?

Когато пиша за любов, се старая да изляза от рамките на клишето, защото това е до болка познато. Идеята на творчеството е да създадеш нещо ново. Може да е вдъхновено от други произведения. Аз черпя вдъхновение от песни, разкази и т.н., но когато пишеш за любов, трябва да си я изпитал. Не можеш да пишеш за нещо, което не знаеш какво е и тъй като човек е индивидуалист, той изпитва любовта по различен начин и трябва да съумее да пресъздаде този негов уникален начин в творбата си. Трудно е, но не е невъзможно.

- Какво ще пожелаеш на нашите читатели и слушатели?

- Пожелавам всичко най-хубаво за новата година. Не искам да ви казвам да не се променяте, защото това е най-голямата глупост. Идеята е да еволюираш – да не се променяш към по-лошо, а да надграждаш това, което правиш. Особено ако си творец, това е ключово, за да се задържиш във времето. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар