събота, 14 януари 2017 г.

Анабел: Литературата е част от живота



Анабел съвсем наскоро се присъдени към клуб „Отвъд кориците“. Талантлив, интересен и мислещ човек, живо интересуващ се от литература както като начин за отпускане, така и от гледна точка на културния ѝ аспект. Младата авторка ще участва в "2 години "Отвъд кориците" на 23 януари. Ето какво сподели тя в интервю на Енигма Лупус.

Нека започнем с миналото, движейки се по линията на времето. Кога започна твоя творчески път? Кога написа първата си творба?

Трудно е да се каже, защото е доста разкъсано,  имайки предвид, че като малка усещах някакви внезапни пориви на нужда да пиша. Те бяха през много голям период от време, породени от някакви емоции, като техен отклик. По-интензивно започнах да се занимавам с писане миналата година (2016), или по-точно миналата учебна. Стана като част от ежедневието ми. Вече дори когато чета, чета с молив в ръка. Една страница от дадена книга ми дава толкова много мисли и идеи, че след нея мога да изпиша десет. Навява ми много неща, съпоставям много. Импресиите и стихчетата, които най-вече пишех миналата година бяха отклик на външни провокации. 

Какво или кой запали интереса ти към книгите и литературата като цяло?

Предишната ми учителка по литература, бившата ми класна, ме запали и подкрепяше писането ми. Тя се изразяваше емоционално, експресивно и ни представяше литературата възвишено като изкуство, като част от живота. Не просто като някакъв скучен, закостенял предмет, а го правеше изключително интересен. Дори разчупваше учебния материал, обясняваше ни го като нещо съвременно, включваше актуални ситуации.

Това ми помогна много да осъзная, че можеш да усетиш литературата като нещо свободно, че не е нужно тя да е просто класическите автори. Съветваше ни за доста модерни такива, постоянно ни актуализираше списъка с книги. Даваше ни много информация за четения, панаири. Много ми хареса това нейно отношение.

В началото, честно казано, може би защото си падам малко консервативна, го сметнах за леко несериозно към учебния материал, но после осъзнах колко много ни дава всъщност. Всичко, което би говорила една нормална госпожа по литература, може да се прочете в анализи и това не носи нищо, това не е човек, който ще те запали по истинската литература, защото знаеш анализи и какво от това, няма никакъв смисъл. Човек, който е събудил интереса ти към литертурата като цяло, като изкуство, като магия, той я превръща в училище за живота…


В контекста на това което сподели до тук мисля, че най – естественият въпрос, който трябва да последва е за вдъхновението. Къде се крие то за теб?

В човешките взаимоотношения. Начинът, по който биват изкривявани и възприемани. Невъзможността  на вътрешния свят да се хармонизира с външния, затруднението на личността да се прояви с цялата си емоционалност в това днешно, така да се каже, прозаично общество. 


Последно, искам да те попитам как разбра за клуба ни „Отвъд кориците“ и как реши да дойдеш на наше събитие?

Разбрах заради рождения ден на Столична библиотека, в която съм редовен читател и много обичам да посещавам, дори и като място където мога да рисувам, да чета, да си живея … (смее се)

Прочетох в самото събитие и за това че ще има и литературен клуб, което още повече повиши мотивацията ми, защото преди време започнах да търся някакви литературни клубове и т. н. Просто, за да пробвам, просто, за да видя и не можах да намеря нищо…

Винаги ме е привличала идеята за такова малко общество, където хората се подкрепят, разбират имат общи цели и стремежи. Можеш да получиш както градивна критика, така и подкрепа, рамо на което да се облегнеш, една подадена ръка, без злоба един към друг. Нещо, което е много трудно да се намери просто така в днешните общества.  

2 коментара:

  1. Писането и четенето са неразривно съврзани и допълващи се. Това път да опознаем самите себе си, да намерим своя път и смисъл в живота, да разрешим душевните си конфликти, които неминуемо си проправят път в страниците на това, което пишем. Успешен път в опознаването на душата, Анабел

    ОтговорИзтриване