сряда, 15 февруари 2017 г.

В застой ли е българската култура?



Блогът "Олеговизъм" продължава да отразява вашите мнение в ежемесечната рубрика "Гост-автор". Представям ви коментарът на Виктория Параскевова по един много нашумял проблем, а именно - развитието на българската култура, отношнието на българина и реализацията на младите таланти у нас. Публикувам материала без редакторска намеса.

С настъпването на Ренесанса започват да се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Разцветът в науката и културата извеждат Европа като водеща сила в културно и икономическо отношение.

Да бъдеш европеец означава да си носител на богата обща култура.  Но в България културното развитие сякаш е поставено на заден план. Младите таланти не получават възможност за реализация. Литературата, изкуството и науката са на прага на оцеляването. Участието на българина като пълноценен член на европейската културна общност е поставен под въпрос.

Независимо, че Европейският съюз започва да прилича на уголемена национална държава, той всъщност е съставен от различни нации, притежаващи свои традиции и обичаи. Богатството на Европа се състои именно в нейното многообразие и пъстрота. Изключително погрешно е да се мисли, че за да бъдем пълноправни европейци, трябва да възприемем маниерите или рутината на други народности.

Доста често е чувано мнението, че българинът е „невъзпитан“, „нетолерантен“ и „нецивилизован“. На практика, лошо възпитани хора могат да бъдат открити във всяка една националност. Не са малко случаите, които са отбелязвани всяка година по българското черноморие, за непристойното поведение на чужденци.  Тогава трябва ли да заклеймим всяка една народност с определения заради единични случаи, които не са показател за поведението на останалото общество?

Проблемът, който се явява в българската държава, е развитието на културата.  Познавам много млади таланти, които желаят да се развиват в поезията и музиката, но срещат повече прегради, които ги възпират да се реализират, отколкото  поощрение за своя принос. Не са малко срещани случаите, когато българските артисти трябва да преодолеят куп препятствия, за да осъществят своите проекти. В повечето случаи те работят за "чест и слава". Любовта към изкуството се явява техният двигател да се борят за осъществявяне на идеите си, макар възнаграждението им да е крайно недостатъчно и напълно незаслужено. Приносът им към духовното и културно развитие на българина сякаш остава незабелязано.

Неведнъж е бил повдиган въпросът: „Защо за култура се отделя само 1% от държавния бюджет?“. Така изкуството в България бива поставяно на прага на оцеляване. Не се ли повдига ежедневно и въпросът - „Защо науката в България не получава никакво подпомагане?“.  Освен негативните новини, които могат да се чуят ежедневно за състоянието на държавата ни, можем да чуем и за успехите на българските деца в науката? Какъв стимул и възможности за развитие получават те? Трябва ли за да може изкуството и наука да получат реализация, българските таланти и интелектуалци да напускат дъражавата ни?

Българинът не е некултурен, напротив - театрите ни са с пълни зали, все повече млади хора се обръщат към изкуството. Да отидеш на изложба или на друго културно събитие започва да става все по-актуално за част от младото поколение. Ние сме една от най-древните държави в Европа и затова сме дали своя принос в културата. Въпросът е като съвременни европейци какво ще оставим на бъдещето поколение. Скоро ще останем без учени. Хората на изкуството ще търсят спасение извън нашите граници. Епохата ни ще остане пуста и празна. В учебниците вместо прогрес, ще бъде отчитан застой в научо и литературно отношение.

Докато властва апатията към бъдещето на нашите артисти, ще бъдем европейци ама все не дотам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар