събота, 18 февруари 2017 г.

Страница 115



По случай годишнината от обесването на Васил Левски публикувам коментар на Вяра Стефчева относно завета на Апостола. Хубав повод да се замислим не само защо трябва да помним националните герои и своята история, но и какво следва оттук нататък и дали сме изпълнили завета на бележитите ни възрожденци.

 На 6 февруари 1873г., в самия център на днешна София, въжето отнема живота на Апостола, но не и неговия дух. Огромните букети, тълпите хора и звучащият химн на Свободна България ме карат да се замисля дали Левски някога се е съмнявал във верността на народа си.
  На страница 115 от джобното тефтерче на Апостола можем да открием неговото възклицание: „Народе????”. Четири въпросителни подсилват смисъла на този въпрос - въпрос, зададен към всекиго и към никого. Знаел ли е Левски, че делото му само по себе си е явление, изключителен, славен подвиг, който трудно може да бъде повторен? Той тръгва по универсалния път на Спасителя в името на един слабохарактерен, безволев народ. 
В очите на поробения милет постъпките на Дякона граничат с невменяемостта, а свободата остава делириум, чужд за робските души. Далеч съм от мисълта, че българите не са искали своя свободна държава точно колкото и Левски,, но аз смятам, че великият българин е усещал своята изключителност. Той е знаел, че е необикновен, че в него живее нещо различно, което го откроява от другите му съмишленици, а именно, че неговите желания, мисли, думи и дела се препокриват. Той не просто е искал да загърби робството, а е съумял да се оттърси от профанното и напълно да посвети живота си на Родината. Намерил е в себе си волята да въстане и да предприеме активна съпротива срещу робския живот. В този ред на мисли, Дякона е усещал, че е един от малкото, които могат съвсем съзнателно да тръгнат по окървавения път към Свободата.
     Днес, 144 години след смъртта на Апостола, българинът е освободен, но не и свободен. Той е в плен на властта, роб на системата, поклонник на по-богатия. Всеки иска промяна, но борби и въстания няма. А въпросът и до днес си остава: „Народе????”.
   На много от нас е познато древното китайско проклятие: „Дано живееш в интересни времена“. Но има ли истина в него? Нима над обществото не тегне много по-тежка прокоба – живот в еднообразни времена? Сиво ежедневие, пропиляване на дните без идеал, цел, без Бог, без нищо, в което да вярваме и нищо, за което да си струва да се борим. Разполагаме със свободата, а не я консумираме качествено. Търсим удовлетворение в безделието, в забавлението. Живеем бързо, изпробваме всички малки удоволствия. Ключът към личното ни спокойствие е безхаберието, а мирът запазваме с неутралност, апатия, липса на собствено мнение и приспособленчески манталитет. Животът се превърна в манифактура, издаваща, през последните двадесет години, един и същ модел безхарактерни личности,  с еднакви низки интереси и липса на кауза. Разполагаме с всички способи за реализация на нашите идеи, но намеренията ни никога не надхвърлят полето на личната изгода. Днес може да бъде купено и мълчанието, и мнението. Цена си има дори морала и повярвайте, той отдавна претърпя инфлация.
    Не се борим за нищо, а то и няма за какво. Имаме достъп до всяко парче информация, но вместо Смисъла на живота, търсим как да подражаваме на „успешните“  хора в обществото, които ежедневно запълват духовните си празнини с прахосничество. Свободни сме да пътуваме, а сме се нагледали, свободни сме да творим, а сякаш всичко вече е било създадено. Свободата си остава неупотребена и носи със себе си болестта на новата епоха, в която все още нищо не е успяло да събуди народа, а нуждата от будител е крещяща.
   Ако това е свободата, която сме наследили от Апостола, то тя е незаслужена. Ако това е еманципираното монотонно общество, за което всички са се борили едва няколко века назад, то аз не искам да живея повече в мир и спокойствие. Аз имам нужда от бунт! Имам нужда от идеал, който да преследвам неимоверно и сямтам, че е вереме да поставим основите на нов свят, в който свободата на личността е правилно оползотворена. Искам да живея така, че да оставя малка следа в историята. Искам да живея така, че да разбера, че съм свободна. А ти, Народе????

Няма коментари:

Публикуване на коментар