понеделник, 29 май 2017 г.

Ревю на сборника "Абсент"

"Абсент" е един изключително смел проект, идеята за който дойде преди почти година. Сборник, пресъздаващ атмосферата на литературно четене, в което сцената е свободна и дава възможност дори на най-плахия, събирал с години в ученическите си тетрадки творби автор да сподели мислите, емоциите си, възгледите си. И ако си кажете, че тук няма да има нищо подходящо за вас, не е така. Сред страниците на книгата има всякакви теми - любов, социални проблеми, вътрешни борби, хумор и множество послания.

Особено впечатление прави интересната опозиция между младост и опит. От една страна присъстват автори като Мария Балева и Рил Гергичанова, чиито произведения експлодират от искреност и неподправеност. От друга страна пишещи като Велина Минкова и Манол Глишев, са изградили своя творчески стил през годините и допълват концепцията за разнообразието на литературните четения, които се случват на различни места в София.

В моите очи изключително ценна част е социалната тема. От неволите в "Балкански романс" на Дилян Георгиев, през изгубването в ежедневието в "Спрете земята, искам да сляза" на Тони-Теодора Косева до човешките драми в "Наркоманът" на Илияна Делева и глобалните проблеми в "Downtime" на Кристиня Янкулова - всички тези истории са актуално отразяване на света, в който живеем. Ако успеем да вникнем в тях поне малко, сигурен съм, че все някога байганьовщината и българановщината биха могли да имат край.

Не трябва да подценяваме и страданието - ключова емоция на съвременния млад човек. Открива се и в "2-0-1" на СтрелецЪТ, и в "Бормашината" на Ася Радева, и в "Безпътен" на Бояна Несторова. Болката сякаш е едно начало на борбата със самия себе си и с пречките, които поставяме в ума си. И същевременно е послание към всички онези, които страдат от някаква любов или нещо друго, че не трябва да се предават, а да се борят и да продължат напред, колкото и трудно да бъде това. 

"Абсент" е една различна страна на българската литература - не нейната комерсиална част, изпълнена с Фейсбук статуси и карамелени любовни романчета, а онази, която остава встрани, но в която все още се срещат хора, пишещи това, което желаят да изразят в стиховете и разказите си, а не това, което бързо ще се продаде на масовия читател. Именно истинността на каузата е движеща сила за това да се получи една интересна колаборация, в която всеки да открие нещо наистина стойностно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар