неделя, 21 октомври 2018 г.

За това да се занимаваш с литературни клубове

Както може би знаете, оставих "Олеговизъм" да замълчи за известно време покрай работата си във вестник "Отвъд кориците", където излизаха мои статии. Но пък блогът е едно уютно място за публикации и за "излияния", така да го кажем. Та, реших да стартирам версия 3.0 с малко размисли около това какво влагам в тоя проект "Отвъд кориците", дето го има от 4 години, а хората още питат "Какво по дяволите е "Отвъд кориците"?"

Днес сме четирима - Георги Славов, Тодор Илиев (Фантома), Михаил Христов и вашият покорен слуга. Георги държи на раменете си събитията, аз - вестника, Фантома и Михаил - ютуб канала. Сложно е, никой няма кой знае колко време на ден да се посвети на проекта и невинаги на всеки му се занимава. А и не мога да виня никого, след като не му плащам заплатата. Колкото и да искаме да се вземем напълно насериозно, не си вадим хляба с литература - имаме много идеи и малко време за реализация. Имало е случаи някои неща да се бавят или да не се случват въобще, или аз да се хващам с ината си и да ги довърша - нали съм създател на всичко това (оправяй се с него, като си го измислил).

А и никой не може да се хване така за чужда идея, както за своя. Ще ви дам бърз пример - преди бях част и от Организацията на писателите странници, без да съм неин идеолог. Да, помагах, но когато не е мой проект, не беше същото усещане и избрах да се концентрирам върху Отвъд кориците. И така дойдоха още бъхтене, проблеми със зрението и съня...обаче с времето създадохме нещо трайно. Макар първоначалната идея, която развихме с Божидар Иванов, да беше ученическа поезия, срещнахме подкрепа и разбиране от доста утвърдени автори - помагали са ни Петър Чухов, Иван Русланов, Райчо Русев, Тео Буковски, Доротея Луканова, Валентин Попов, Сидония Пожарлиева, и още, и още. 

А най-хубаво пък е да видиш как млади хора издават първите си книги и клубът е допринесъл по някакъв начин, давайки поле за изява - като започнем от Георги Славов (да продадеш 250 бройки без особена медийна пропаганда си е успех!), минем през Дилян Георгиев (Светлоносеца), Цветина Рангелова и Ива Валентинова и приключим с Габриела Ахчийска (Енигма Лупус), то май бъхтенето си е струвало. А отплата аз лично не очаквам, важно е, че все пак тази идея работи и дава на прохождащите автори малко повече самочувствие, а и отговорност към писането като процес.

В крайна сметка е истинско достижение, че оцеляваме, когато някои клубове се събират максимум 2 пъти и след това нямат мотивация да продължат. Но ето ни тук - близо към четвъртия ни рожден ден. За да останем. За да има нещо след нас. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар