неделя, 21 октомври 2018 г.

За това да се занимаваш с литературни клубове

Както може би знаете, оставих "Олеговизъм" да замълчи за известно време покрай работата си във вестник "Отвъд кориците", където излизаха мои статии. Но пък блогът е едно уютно място за публикации и за "излияния", така да го кажем. Та, реших да стартирам версия 3.0 с малко размисли около това какво влагам в тоя проект "Отвъд кориците", дето го има от 4 години, а хората още питат "Какво по дяволите е "Отвъд кориците"?"

Днес сме четирима - Георги Славов, Тодор Илиев (Фантома), Михаил Христов и вашият покорен слуга. Георги държи на раменете си събитията, аз - вестника, Фантома и Михаил - ютуб канала. Сложно е, никой няма кой знае колко време на ден да се посвети на проекта и невинаги на всеки му се занимава. А и не мога да виня никого, след като не му плащам заплатата. Колкото и да искаме да се вземем напълно насериозно, не си вадим хляба с литература - имаме много идеи и малко време за реализация. Имало е случаи някои неща да се бавят или да не се случват въобще, или аз да се хващам с ината си и да ги довърша - нали съм създател на всичко това (оправяй се с него, като си го измислил).

А и никой не може да се хване така за чужда идея, както за своя. Ще ви дам бърз пример - преди бях част и от Организацията на писателите странници, без да съм неин идеолог. Да, помагах, но когато не е мой проект, не беше същото усещане и избрах да се концентрирам върху Отвъд кориците. И така дойдоха още бъхтене, проблеми със зрението и съня...обаче с времето създадохме нещо трайно. Макар първоначалната идея, която развихме с Божидар Иванов, да беше ученическа поезия, срещнахме подкрепа и разбиране от доста утвърдени автори - помагали са ни Петър Чухов, Иван Русланов, Райчо Русев, Тео Буковски, Доротея Луканова, Валентин Попов, Сидония Пожарлиева, и още, и още. 

А най-хубаво пък е да видиш как млади хора издават първите си книги и клубът е допринесъл по някакъв начин, давайки поле за изява - като започнем от Георги Славов (да продадеш 250 бройки без особена медийна пропаганда си е успех!), минем през Дилян Георгиев (Светлоносеца), Цветина Рангелова и Ива Валентинова и приключим с Габриела Ахчийска (Енигма Лупус), то май бъхтенето си е струвало. А отплата аз лично не очаквам, важно е, че все пак тази идея работи и дава на прохождащите автори малко повече самочувствие, а и отговорност към писането като процес.

В крайна сметка е истинско достижение, че оцеляваме, когато някои клубове се събират максимум 2 пъти и след това нямат мотивация да продължат. Но ето ни тук - близо към четвъртия ни рожден ден. За да останем. За да има нещо след нас. 

събота, 24 март 2018 г.

Захари Павлевски: Истинското послание е от сърцето, а не каквото ти казват "отгоре"

Снимка на Хеви група Мълния.

Със Захари Павлевски от група Мълния направих интервю още през 2016 г., като тогава групата обяви излизането на предстоящ албум. Записите обаче се забавиха, съставът претърпя промени, но търновската група е заредена с желание нова доза ударен метъл да види бял свят скоро. И тъй като "Олеговизъм" е трибуна на ъндърграунда и на всичко, което не ламти за скоростен рейтинг и гледания в YouTube, разговарям със Захари за новото около групата и за истински стойностното в творчеството. Група Мълния, без клишета и мейнстрийм уклони.


- Здравей, разкажи за новия материал, върху който работите?

- Здравей, благодаря за сърдечния поздрав! Новият материал, по който работим с "Мълния", е здрав, истински, мъжествен хеви метъл с неокласическа окраска и стабилни, здрави аранжименти. Песните ще са по не по-малко от 5 минути, с пълно разгръщане и развитие на композицията. Ще бъдат развити от всяка една страна и в композиционен план, и в аранжиментите. 

- Записите по потенциален нов албум се забавиха, какви са причините?

- Записите се забавиха, защото съставът от 2012 година се разпадна, колегите като че нямаха желание. Наложи се смяна в състава, да се почне отново от нулата. Така се озовах във Велико Търново отново и с жена ми, тогава мениджърка на групата обмислихме какви ли не възможни варианти, но най-добре беше да намеря връзка с колегите от състава до 2005. Малко трудно се свързах са певеца ни Зоран Александров, но той веднага се отзова. с Владо Лечев, който бе през 2005. 

В 2015 започнахме наново работа, а бас китарата за няколко месеца попадна в ръцете на Илкер Даналов - талантлив млад художник и музикант, но той имаше друг усет за рок и така се стигна до смяната му с Александър Александров. Всичко това отне много време и доста от материала бе архивиран. Сега отново се съсредоточаваме върху подготовката на здрав албум. За лятото имаме подкрепата и на още един китарист - Николай Атанасов, едно съвсем младо момче, но истински метълист и отличен китарист.



От този материал сме пуснали единствената записана песен - кавър-версията на българската възрожденска песен "Хубава си, моя горо" в пауър-метъл аранжимент.


- Какви теми са на дневен ред в текстовете ви?

Снимка на Захари Павлевски.

Текстовете са остри и парливи, на болни теми от Средновековието та до наши дни. Теми като наркоманията, бездуховността и търсенето на път към Бога са част от нещата. Темите са най-разнородни, но като цяло третират проблемите и мечтите на обикновените хора, на метъл-феновете, на хората от улицата, но и глобални проблеми - войната, промиването на мозъци, религиозният фанатизъм и имаме доста анти-гей послания в песните, защото според нас противоестественият начин на сексуално общуване е от сатаната. А ние сме твърдо православна група. Албумът ще е хвърлена бомба.

- Имате участия в провинцията, как ви посреща публиката там?


Публиката харесва изпълненията ни и ни приема доста добре.


- Интересно влияние ви е руският метъл. Ренегат примерно направиха кавър на "Черный кофе"...

Руският метъл има в себе си една позитивност, която я няма в британския. Като дете бях тръгнал да дращя обърнати кръстове и шестици... Ако ще да звучи невероятно, чрез "Черний Кофе" се докоснах до други духовни ценности и сърцето ми се отвори за Бога. Ария, Мастер, Круиз бяха за мене по-истински и реални, отколкото кошмарните видения на Блек Сабат, които са 100 % измислица. и темите на руските групи като цяло.


- Какво усвоихте като стил от руските групи?
Снимка на Хеви група Мълния.


От Дима Варшавский усвоихтежките рифове и комбинирането им с текстове, които имат хубав заряд. От Август се научих да музицирам по начин, различен от Слейър. От Ария учих начини за свирене с две соло китари и комбинирането на мелодия и хармония. От Мастер се учих как да направя музиката с ударна и помитаща мощ и виртуозност, а от Валерий Гаина усвоих как да музицирам пълноценно в трио - ние години наред бяхме трима.

- Вие сте на повече от 30 години, но останахте ъндърграунд, каква е цената?

Останахме ъндърграунд, защото не сме съгласни да се правим на хамелеони. Истинското послание идва от сърцето, а не от каквото ти казват "отгоре". Иначе щяхме да сме поредната комерсиална тъпотия. А ние сме като цяло анти-поп.


- Много групи менят стила си по няколко пъти, какво за теб е промяната?


Стилът е лице. Няма как да си го смениш и да кажеш, че не си безличен. Смяната на стила е предателство. Вярно, менили сме някои неща, но си останахме хеви метъл, просто на 15 звучиш по един начин, но на 44 няма как да звучиш по старому, защото си станал по-добър. Както пеят Ария: "Ние няма да остареем никога, защото в кръвта си носим огън а не вода и ще летим по шосетата докато не издъхнем!"


- Кога да очакваме новите песни на Мълния?

Тази година ще запишем нов концертен диск и след това ще мислим за студиен албум. Това което мога да кажа - ще бъде ХЕВИ!